Но нейната церемония по награждаването се превърна в един от символите на Олимпийските игри не само в Париж, но и в цялата история на най-големия спортен форум. А причината се криеше в едно селфи. Нещо, което видяхме на почти всеки подиум из Париж и в нито един момент не бе тема за коментар, но при смесените двойки в тениса на маса ситуацията бе различна.

Там на подиума се качиха двойките на Китай, Северна Корея и Южна Корея, а когато южнокореецът Йонг Хоон Лим извади телефона си и тръгна да прави селфи, всички останали тенисисти с позираха с широки усмивки, показвайки медалите си.

В това число влизаха и двамата севернокорейци, а снимката бе определена като глобален символ на мира и силата на спорта. Световните медии я наредиха сред петте най-знакови снимки на игрите в Париж и сред най-значимите спортни снимки изобщо в историята. Разбира се, на доста по-различно мнение е Корейската работническа партия, която вече 75 години еднолично държи властта в най-затворената и откъсната от света държава.

Според базирания в Сеул сайт “Daily NK”, който доста често е единственият портал на света за случващото се в Северна Корея, сребърните медалисти Йонг Сик Ри и Кум Йонг Ким си имат своите проблеми заради това селфи.

В Северна Корея има закон, според който всеки докоснал се до външния свят, почти винаги това са именно спортистите, се подлага на “идеологическо обучение”. Това обучение има най-различни форми и степени, но целта му е атлетите бързо да потиснат спомена от видяното навън и да повярват в безпогрешната идеология на управляващата партия.

Информациите, които никога няма как да бъдат напълно достоверни, когато става въпрос за Северна Корея, сочат, че двамата сребърни медалисти ще бъдат подложения на доста тежки нива на това “идеологическо обучение”, а все още има вероятност те да се сблъскат и с по-сериозни санкции за стореното. На севернокорейската олимпийска делегация категорично се забранява да общува с атлети от други страни, а пък селфи с южнокорейци е в тотален разрез с наложените правила.

Топката не лъже:

Северна Корея е сурово място…

Така след като по-рано тази година спечели световната титла в японския град Кобе, четвърто подобно отличие за него, сега оформи и златен дубъл в своята категория F55. Ружди грабна златото с най-добрия си резултат за сезона – 12.40 метра.

Всеки от участниците имаше по шест опита, като освен шампионския такъв, българинът премина границата от 12 метра в пет от шестте си тласкания (12.02, 12.27, 12.34 и 12.36), като единствено при 11.96 остана под дванадесетте метра. Той бе и единственият тази вечер, който прати гюлето отвъд 12 метра.

Ружди държи и световния рекорд в дисциплината с 12.68 метра, които постигна миналата година именно във френската столица.

Топката не лъже:

Великолепно представяне и безапелационно злато! Поздравления за Ружди!

Церемонията по награждаването проведе шефът на местната федерация по борба Омар Муртузалиев.

Трима души, родени в Дагестан, станаха олимпийски шампиони по свободна борба в Париж: Разамбек Жамалов (донесъл злато за Узбекистан), Ахмед Тажудинов (Бахрейн) и Магомед Рамазанов (България). Те получиха по 5 милиона рубли или 98 000 лв., а техните треньори – по 2 милиона.

Както е ясно, българската държава отпусна по 250 000 лв. премия за олимпийските ни шампиони. Рамазанов взе и още 20 000 лв. бонус от спонсор на нашата федерация, а Стефка Костадинова предложи на кмета на София да му бъде осигурено и общинско жилище.

Топката не лъже:

Родните патриотари запалиха форумите с бурна дискусия, която в случая е съвсем излишна. Какво лошо има в това, че Рамазанов е награден и в родината си? Разбира се, ние сме на другия полюс по уважение към спортистите – представяте ли си българин да стане олимпийски шампион под чужд флаг и да получи премия от държавата ни?

Церемонията вероятно няма да достигне по зрелищност тази от 26 юли, когато се откриха Летните игри Париж 2024. Но организаторите са се постарали тази за игрите на спортисти с увреждания да не отстъпва много.

Майсторът на бойните спортове и символна фигура с изключителна популярност за няколко поколения по света, ще е едно от лицата на Игрите. Търси се ефекта, който имаше ролята на Снуп Дог на Игрите преди седмици, разпознаваем за генерациите и от 80-те, и от 90-те, а и за тези от новия век.

България ще участва с трима състезатели на Параолимпийските игри.

Това са Ружди Ружди (тласкане на гюле), Християн Стоянов (бягане на 1500 м) и Стела Енева (хвърляне на диск). И тримата ще ес състезават само в два дни – 30 и 31 август.

Топката не лъже:

Да пожелаем успех на българските паралимпийци в Париж, дано затвърдят силното българско представяне. А и дано церемонията по откриването не събуди отново онзи досаден джендър спор…

Нашите момичета събраха оценка от 67.800 точки (34.100 на първата ротация и 33.700 на втората), но няколко грешки в първото им съчетание се оказаха фатални. При второто си изпълнение българките, останали седми след първото, получиха най-висока оценка, но и това не бе достатъчно за медал, след като в Токио преди три години титлата бе българска.

Китайките спечелиха с 69.800, Израел взе сребро с 68.850, а Италия бронз с 68.100, като страната ни остава без отличие, макар да бяхме сред фаворитите за титлата.

Топката не лъже:

Безспорно най-голямото разочарование поднесоха гимнастичките, от които чакахме сигурен медал. Първо Стилияна Николова изобщо не се класира за финала, а след това и ансамбълът не успя да се качи на подиума. Единственият светъл лъч бе среброто на Боряна Калейн, която надхвърли очакванията.

Насар, който безспорно е най-голямата ни звезда в Париж и спортистът, който замина към френската столица с най-големи очаквания, отвя конкуренцията в категория до 89 килограма и взе златния медал по възможно най-категоричния начин.

Роденият именно в Париж щангист, който има българска майка и ливански баща, направи двубой от 404 килограма, след като вдигна 180 килограма в изхвърлянето и 224 в изтласкването. Световен рекорд!

Така Карлос Насар донесе втората титла на България от Олимпийските игри в Париж, както и първата ни титла в щангите от 20 години насам, след като в този толкова успешен за страната ни спорт последната титла бе на Милен Добрев от 2004-та.

“Казах нещо и си изпълних обещанието. Застанах зад думите си и го направих. Може би можех и още, но това не е важното. Спечелих златото, направих и световен рекорд. Радвам се, че имаше толкова българи по трибуните, невероятна подкрепа”, заяви той.

Топката не лъже:

Огромно браво, шампионе! Сам вдигна летвата адски високо с обещанията, че ще се върнеж от Париж със златен медал, но удържа на думата си. Благодарим ти, че в тези идиотски времена ни накара да сме горди българи поне за миг и отново чухме „Мила Родино“ на олимпийски финал във вдигането на тежести! Великан!

Българката гимнастичка не сбърка нито веднъж и на четирите уреда нито в квалификациите, нито във финалите.

Получи невероятната оценка от 33.750 на лента, след като просто вдигна на крака залата с невероятното си съчетание. След него рукнаха и сълзите, след като Боряна вече бе направила всичко, което можеше да направи.

С оценка от 35.850 на обръч, като след контестация оценката й е увеличена с 0.400, с 36.450 на топка, и 34.550 на бухалки, както и с великолепното съчетание на лента, Калейн посегна към златото.

Само един проблем остана между нея и титлата – германката Дариа Валфоломеев, която също игра невероятно  на четирите уреда.

Общият сбор на шампионката бе 142.850, българката остана втора със 140.600, а трета е италианката Софиа Рафаели със 136.300.

Боряна прибавя олимпийското сребро към седемте си европейски и една световна титла в кариерата. За съжаление Стилияна Николова не попадна във финала, след като не се представи достатъчно добре в квалификацията в четвъртък.

Топката не лъже:

Чудесно представяне от Боряна! Тя искаше да се отказва след миналите олимпийски игри в Токио, но стисна зъби и остана в залата, за да ни донесе толкова радост в Париж. Сребро с тежест на злато!

След Семен Новиков вчера, днес златото донесе натурализираният дагестанецът Магомед Рамазанов, който триумфира в категория до 86 килограма свободен стил. Това е първата титла за България в свободния стил от 1996-а, когато злато за страната ни донесе великият Валентин Йорданов.

Магомед Рамазанов успя да вземе златото по възможно най-престижния начин, побеждавайки със 7:1 и на практика отказвайки най-силния човек в категорията – Хасан Яздани от Иран.

“Още не осъзнавам ,че съм на върха. Това беше моят ден, успявах да направя всичко, сякаш бе писано да успея. Мотивацията бе на много високо ниво, подготвихме се перфектно. Човек първо трябва да спечели битката със себе си, преди да спечели Олимпийските игри”, сподели шампионът.

Топката не лъже:

Наистина невероятни български олимпийски емоции. След слабото начало изведнъж заваляха медали като в най-славните времена за родния спорт. Неочаквано предвид държавата на автопилот от последните години. Огромно браво на българските спортисти!

Новиков, който от миналата година се състезава за България, триумфира в категория до 87 килограма класически стил, печелейки безапелационно финала със 7:0 срещу световния вицешампион Алиреза Мохмади от Иран.

Това е първото злато за родната борба от Сидни 2000, когато триумфира Армен Назарян, както и първа титла донесена от мъж на страната ни от 20 години насам, когато Милен Добрев спечели злато в щангите. Семен Новиков имаше два невероятни дни в Париж, като вчера по категоричен начин той се справи с представляващия Дания чеченец Турпал Бисултанов, след това надви гузинеца Лаша Гобадзе с 8:3, а за място на финала срази Давид Лосоци от Унгария.

Днес бе кулминацията на тоталната доминация на Новиков, който не остави никакво съмнение кой е №1 в категорията и разби иранския си опонент със 7:0.

“Най-важното е, че вярвах в себе си. Горд съм, че донесох злато на България и първи медал. Всеки ден гледах медалите на България и знаех, че трябва да оправя ситуацията. Знам, че в България харесват руснаците, но сега ще харесат и украинците”, каза шампионът.

Топката не лъже:

Най-накрая „Мила Родино“ прозвуча в Париж! С коментара и държанието си Новиков определено направи отлично впечатление. Истински шампион, който оценява протегнатата навремето от България ръка и сега се отблагодарява. Браво!

Натурализираният кубинец игра силно, както и при цялото си представяне в Париж, но спорно съдийско решение – очевидно неединодушно, го остави извън финала.

Мачът бе напълно равностоен, като първият рунд донякъде справедливо отиде за съперника на Ибанес, но следващите два определено може да се спори дали не бяха спечелени от представителя на България.

Особено силно той боксира в третата част, когато вкара и чисти удари в главата на киргистанеца. Все пак в края четирима от петимата арбитри дадоха 29-28 за Уулу, докато само един отсъди обратното – 29-28 за Хавиер.

И така той остава извън финала в събота вечер, но все пак се прибира от Париж с бронз – поредно отличие за България от игрите.

Топката не лъже:

Много солиден Хавиер Ибанес! Имаше всички шансове да се класира на финал, но в субективен спорт като бокса всичко зависи от съдийско решение. Браво!