„Канарчетата“ направиха шествие, което тръгна от стадион „Христо Ботев“, мина по пловдивските улици и завърши в сградата на Община Пловдив.

Там футболистите и треньорският щаб на Ботев Пловдив бяха посрещнати от градоначалника Костадин Димитров, който подари златен ритон на капитаните на отбора.

След това футболистите излязоха на прословутата тераса на Общината, където ликуваха пред хилядите си фенове, събрали се пред сградата и около жълтия фонтан, за да празнуват четвъртата Купа на България.

Топката не лъже:

Колоритни празненства и кадри за историята. Но безспорно нашият фаворит бе огромният транспарант, който водеше празничното шествие, с лаконичния надпис „Густо майна“. Класика!

Антоан Конте (4) даде ранен аванс за гостите, но четири минути по-късно Квадво Дуа изравни. В самия край на полувремето Мартин Секулич (45) отново изведе пловдивчани напред. През второто полувреме, докато шампионите натискаха, Ботев се възползва от контраатака, при която Уме Емануел (58) вкара трети гол за “канарчетата”. Страхотна атака на Лудогорец беше завършена от Руан Секо (72), с което разградчани се върнаха в мача. В 101-ата минута Руан пропусна дузпа, а веднага след това дойде последният съдийски сигнал на Драгомир Драганов.

Това бе трети финал между двата отбора – през 2014-а Лудогорец спечели, а през 2017-а пловдивчани взеха реванш за онзи загубен финал.

Развоят във финала оказа влияние и върху шампионата. Тъй като Ботев взе една от евроквотите, четвъртото място в Първа лига вече не дава право на бараж. Или с други думи – Левски и Локомотив Пловдив няма да играят в Европа през следващия сезон, а ЦСКА или Черно море ще трябва да мине през допълнителен двубой.

Топката не лъже:

Честито на всички фенове на Ботев Пловдив! „Канарчетата“ още от началото на сезона обявиха, че Купата е приоритет и правилно разпределиха силите си. Колкото до последствията за Левски и Локомотив – това само прави празненствата на бултрасите още по-сладки…

„Канарчетата“ довършиха започнатото в първия мач и ще спорят за трофея с Лудогорец или Хебър на 15 май на Националния стадион „Васил Левски“. Препълненият стадион „Христо Ботев“ „изригна“ на два пъти след головете на Ивелин Попов и Дилан Мертенс. След като ЦСКА в рамките на 180 минути не успя да вкара на „жълто-черните“, пък се прости с надеждите си за купата.

Гостите от София също имаха своите шансове, но на два пъти гредата спасяваше Ботев. Вратарят Хидайет Ханкич също така беше безгрешен и се отчете с ключови спасявания срещу беззъбата атака на ЦСКА, в която заради наказание липсваше Фернандо Каранга.

За последно Ботев Пловдив игра финал за Купата през 2019-а година. Тогава на полуфиналите отново беше отстранен именно ЦСКА, но на финала „жълто-черните“ загубиха от градския си съперник Локомотив.

Топката не лъже:

Заслужен успех на Ботев.Изигра перфектно тактически и двата мача и излъга съперника си, въпреки че като персонални качества на играчите отстъпва на ЦСКА. Колкото до „червените“: като за без нападател – толкова.

„Жълто-черните” се наложиха с 1:0 под непрестанния дъжд на стадион „Васил Левски” и взеха минимален аванс преди реванша в Пловдив. Отвеният двубой ще се играе на 1 май.

Единствения гол в мача вкара Уме Емануел секунди след подновяването на играта след почивката и вгорчи дебюта на Стамен Белчев начело на “армейците”.

Срещата в столицата бе белязана и от много грозен момент през втората част, когато капитанът на гостите Ивелин Попов и Браян Kордоба от ЦСКА се сбиха след единоборство в центъра на терена, а спорът между двамата бързо прерасна в меле между всички играчи.

В крайна сметка реферът Драгомир Драганов изгони и двамата футболисти, оставяйки двата тима с по десет души.

ЦСКА пък игра без голямата си звезда Фернандо Каранга, който е получил контузия на последната тренировка преди срещата.

Топката не лъже:

ЦСКА изигра мач без централен нападател и съвсем логично бе кръгла нула в атака. Ботев пък издебна своя момент и взе преднина, но със сигурност реваншът остава отворен. Колкото до боя между Ивелин Попов и Браян Кордоба – със сигурност ще обиколи спортния обмен по света в рубриката „Балканска екзотика“.